ЕДНА НЕРАЗКАЗАНА ИСТОРИЯ

Мелник не е просто град. Мелник е неразказана история и състояние на духа. Векове наред пази съкровища от разцвета на българската култура сред пясъчните мелове и каменните зидове.

И макар древна мъдрост да твърди – „Не се връщай там, където някога си бил щастлив“, колко време можеш да устоиш на спомените, да не се поддаваш на емоциите, да потискаш желанието да се върнеш отново?!! Колко време можеш да устоиш да не се върнеш в най-малкия град на България, а и в Европа. Градът на смокините. На мелнишкото вино. Съхранил в паметта на калдъръмените улички, крепостните стени, църквите и манастирите истории за градежи от времето на император Траян, хан Пресиян, цар Самуил, деспот Алексей Слав, болярина Дакота. За бурен разцвет, последван от главоломен упадък. За Възраждането и съграждането отново.  Как да заличиш омайния вкус на сладкото от зелени смокини, което си вкусил тук за пръв път? Как да забравиш аромата на руйното червено вино. Как да пренебрегнеш еуфорията, радостта, възторга, които те връхлитали всеки път, когато пред очите ти от земята са се откривали изящни предмети с историческа стойност, автентични фрески, скрити под метри пластове камъни и почва?  Невъзможно е!

Невъзможно е да забравиш усещането да се разходиш назад във времето и при всяко завръщане да преоткриваш по една неразказна история!