Activity

Description

На самия вход брегалничко – абланечката клисура, където Брегалница започва на навлиза в Беровски областта се намира манастирът „Св Архангел Михаил“, който е построен през 1818 година. Построен е между две стари църкви, между „Свети Георги“ от дясната страна на около стотина метра, на чието място днес има оброчиште и „Света Богорогица“ от лявата страна, на входа на брегалничката дерето, на мястото, където през 18 век се е намирало Берово. Начинът, по който е изграден манастирът е обвързан с легендата: по това време в Берово е имало църква, заради това беровци начело с поп Пецо, поискали от местната турска власт да построят църква. Когато делегация, оглавявана от папа Пайс, отиде на булеварда, той се съгласи, но определи три условия за тях. Първият е църквата да се изгради на четиридесет дни, вторият покрива да не бъде по-висока от пътя към източника на Брегалница, а третото условие е бил поп Пецо да даде най-красивата и най-малката дъщеря на буљукбашлијата. Когато хората от Берово чуха, условията за първите две незабавно се съгласиха, а Поп Пеко им каза, че дъщеря му се съгласява, така че веднага започнаха да построяват църквата. Беше готова за четиридесет дни и го построи по-надолу от пътя, за да не се вижда. На четиридесетия ден каравана пристигна с армия, изпратена от долината, за да вземе най-малката по-малка дъщеря. И наистина отиде с тях в Солун. Но намерението на момичето не е била да достигне при валията, затова когато кервана дошъл до Дойранското езеро, момичето е скочила от коня и се хвърли във водата. Армията, мислейки, че момичето се удавило, побърза да стигне до долината и да му каже какво се е случило. Но по-малката дъщеря не беше мъртва. Той откри пастир, който засажда стадо близо до езерото и го отведе заедно с него в свободна Сърбия. В църквата има женски манастир. Основите на първия женски манастир в Берово са издигнати двадесет години след построяването на манастирската църква (около 1840 г.). В най-голямата си бързина манастирът наброява до шестдесет монахини (монахини) с развита богата икономика, богословско училище, тъкач. От южната, западната и северната страна на църквата са монахините, живеещи в монахините. Те са построени в чиста стара архитектура Малешево на партерния етаж, с общо 16 стаи и площ от 560 квадратни метра. В южната част на хосписи са настанени две спомен стаи, едната на Атанас Раздолов, а другата на Никола Петров Русински, а в останалата част от южните имения се помещава музея, посветен на разловечкото и Кресненското въстание. Църквата с голяма веранда, построена в архитектурния опус от 19-ти век, доминира в манастирския двор. Вътре, героите на светиите са нарисувани в характерен стил, който се отклонява от византийските канони. От първоначалния иконостас запазена е само една икона с изпълнението на Светия пророк Ной, дело на иконописецот Георги Велјанов от Струмица, изработена през 1818 година. На терена е игриво. Иконостасът, разделящ олтара от средната част, включва 10 така наречени имперски великолепни икони. Привлича с топлината на присъствието на дървото, оформена в стария стил от 19 век. Манастирската библиотека съдържа голям брой книги и текстове от XIX и XX век, а във вътрешността на църквата има 72 икони от XIX. Дейностите на манастира са тясно свързани с Разлово (1876 г.) и Кресненското въстание (1878 г.). Днес тя се помещава в музея, където се излагат снимки, документи, географски карти и стари оръжия от историческото минало на Малешевия и Македония. Сестринството в този манастир произвежда икони във византийски стил, за иконостас или по поръчка. Манастирът е достъпен и отворен за духовните нужди на всеки добронамерен посетител. Самият вход през голямата дървена порта носи посетителя в различен свят – Светът на молитвата.